The truth behind creation of the best fishing clonk

Отдавна ме глождеше мисълта да направя нещо уникално красиво, нещо което никой никога досега не е виждал. Покрай другото ми хоби ножовете знам, че една от най-красиви дървесини в света можем да намерим в т.нар. напливи (burls), характерни с "очички", вълниста структура и всякакви причудливи форми. За съжаление напливите не се славят със здравината си, особено при тънки детайли. Вече имам няколко опита с напливи от дрян, но за съжаление ако попаднат в зоната на ножа се получава много слабо.

Естествено погледът ми се насочи към къдравия явор като една от най-красивите дървесини, притежаваща същевременно достатъчно твърдост и еластичност необходими за изработката на кльонкове. От години работя с този материал и имам много направени кльонкове от него, може би всичко тръгна от кльонка Red Fury през 2010г. Основно ползвам 2 вида Явори - самият вид явор и клен, като всеки вид е с различна шарка, както и всяка заготовка е със своя уникална шарка в зависимост от начина на разане и куп други фактори. Например забелязал съм, че по принцип къдравия клен вади по-ситна и по-неравномерна шарка от къдравия явор, който от своя страна някак си изглежда по-монотонно. От друга страна обикновено тангенциалният разрез на заготовката е по-красив и по-разнообразен от радиалния. Ето защо избрам къдрав клен в тангенциален разрез.

Миналата година имах удоволствието да направя кльонк от една изключително красива заготовка на къдрав клен, който го нарекох Misty. По-късно от същото дърво направих дръжка на един нож за дране, която наподобяваше шарката на тигър. За разлика от кльонка, който е покрит с лак, ножът е импрегниран с любимото ми тунгово масло и определено много повече ми хареса. Е, вече нещата се изясняват - какво дърво и какъв финиш, остана само модела да уточня.

Всичко тръгна от тук преди време. Една заготовка около метър от къдрав клен с изключително разнообразна и дълбока шарка. Беше нарязана на по-малки парчета, запечата с лепило за дърво (PVA) и оставена да съхне вече 2 години. Мисля, че е готова за работа. Остана да уточня модела.

Принципно съм привърженик на т.нар. прави кльонкове. Например тези два люлякови кльонка lumo1 и lumo2 направих миналата година преди откриването на сезона и вече втора година си ги ползвам с най-голямо удовлствие и лекота. Имам обаче силно преуморени ръце, които след няколко дневен риболов почват да ме болят. Обикновено движението на китката започва от сгънато нагоре положение до нормално право. Затова решавам да си направя дръжката силно извита надолу, което да ми позволи движение на китката от нормално право до сгънато надолу положение. Така се надявам като комбинирам старите и новия ми кльонк да разпускам ръката.

Това е една отдавнашна заготвка на кльонк от Хинап, която ми се стори в случая за добър модел.
Очертавам по нея с молив контура на кльонка. Понеже габарите на дървото не позволявт много свобода при разполагането на шаблона, трябва внимателно да се избере позицията на ножа и на петата. Задължително е винаги да внимаваме жилите на дървото да не бъдат пресичани в зоната на ножа, иначе има опасност от счупване. Петата пък трябва да се разположи в такава зона, където предполагаме, че няма скрити дефекти.

Отрязвам първо страничния профил на кльонка, след това челно и грубата заготовка е готова.

От тук нататък следват само шкурки. Първо изглаждане на страниците на кльонка и вече шарките почват да се показват.

Оформям петата, още шкурене и се радвам на резултата
Време за малко почивка. Нещо не е наред с модела. Не го чувствам удобно в ръка. Оставям мисълта да отлежи до другия ден.

На следващия ден продължавам с шкуренето. Дръжката вече придоби нов вид. Харесва ми определено и ляга много по-удобно в ръката.
Обикновено ползвам няколко машини с шкурки за грубото отнемане, но когато става въпрос за прецизно оформяне, не може да се мине без тези ръчни инструменти. Правите линии на ножа, симетрията, плавните преходи, дребните драскотинки и т.н. - всичко това задължнително се довършва на ръка и точно тези дребни детайли открояват красивия кльонк.

От тук натам редувам шкурките към все по-ситни. Обикновено следвам машинната (м) и ръчната (р) обработка така - м60, р60, м80, р80, р100, м120, р120 (ползвам много мека японска шкурка), м150, р180, м220, р240, р 320, р400. На следващите снимки можете да видите промяната в повърхността на дървото.

Окончателната обработка на дървото приключва с шкурка 400. От тук нататък започва магията. Кърдриците на клена вече лесно се забелязват, но за да изпъкнат максимално трябва подходящата обработка.
Класическият начин е ползването на различни байцове, но аз предпочитам един специален метод за яворовите дървесини - "прогарянето" с азотна киселина, който дава изключителна дълбочина на шарката. Ползва се т.нар. "aqua fortis", който представлява воден разтвор на гасена с желязо азотна киселина. Ето и резултатът след първото намазване. Оставя се течността да попие добре, пак мажем, пак изчакваме и т.н. няколко пъти докато ни хареса резултата.

Може да се изчака и 24 за пълното изсъхване. След това нагряваме с горещ въздух за още по-силно потъмняване на шарките. Обикновено повърхността става монотонно тъмна и красотата на дървото остава скрита под изгорелия повърхностен слой. Това трябва да се свали с шкурка, обикновено ползвам изхабени дунапренени гъбички с p320 шкурка на тях.

На този етап истинската красота на дървото все още остава скрита за нас, въпреки че малко по малко се приближаваме до крайния резултат. Време е за следващата магия. Обикновено на този етап следва лакиране, но аз реших този път да приложа технолигиите от ножостроенето в кльонкостроенето - Тунговото масло.

Виждате огромната разлика във външния вид на кльонка. Маслото го нанасям с просто намазване и след това нагряване с горещ въздух, за по-дълбоко проникване. Излишъкът от маслото отстраняваме с парцал накрая. Ето още една хубава снимка на кльонка след обработката му с тунговото масло.

Ако беше това дръжка на нож, щяхме да спрем до тук, тъй-като тунговото масло е достатъчно водоустойчиво. Даже вече можем да правим водни проби на кльонка, без да се притесняваме за него. Самото покритие с маслото е много красиво, с прекрасен сатенен блясък и прекрасни тактилни усещания. Ако имах избор бих спрял до тук, но уви не става. Но за продължителна водна употреба маслото не е достатъчно издържливо и без лак няма да ми се размине. Аз ползвам този изключително качествен яхтен лак Schooner, който е разработен на основата на тунговото масло и в този смисъл е съвместим с положения вече маслен груд. За целта забърквам смес от равни количества лак, разтворител за лака и тунгово масло. С този разтвор третирам повърхността няколко дни, като след всяка ръка минавам с водна шкурка. След пълната полимеризация на маслото имаме вече стабилен водоустойчив грунд за дървото.

Остава само да изградим финиша с 1-2 ръце лак. След всяка ръка минаваме на водна шкурка, за да изгладим неравностите и махнем прашинките от повърхността. Качественото покритие трябва да изглежда като снимката.

След последната ръка лак трябва да доведем покритието до огледално. В зависимост от дълбочината на неравностите по лака, може да се наложи да преминем от шкурка 500 през 1000,2000 и 2500 и стигнем чак до 3000.

След 3000 шкурка повърхността все още не е огледална. Трябва да минем с най-финната полир паста на парцал. Обикновено първо минавам с Дремела трудно достъпните места около петата и след това на ръка довършвам всичко останало.

Ако има матирани участъци по лака може да се наложи повторно връщане към водните шкурки и полиране отново. Крайният резултат е изключително впечатляващ. Дълбоки тъмни ивици по цялата дължина на кльонка, невероятен 3D ефект на повърхността, непрекъснато променящи се цветове според силата и посоката на светлината, истинска наслада за окото.

Приятно гледане.

Забележете как се променят цветовете.

И няколко клипчета, за да усетите истинската красота на дървото.

clonk-left-side.mp4
clonk-right-side.mp4
clonk-quilted-maple.mp4
clonk-quilted-maple-2.mp4
clonk-working.mp4