Как се стигна до тук четете по-нататък...
Monday, August 18. 2014
Стабилизирана дървесина или как мечтите се сбъдват
От както се занимавам с изработката на дървени кльонкове имах две мечти. Първата беше да намеря най-твърдото дърво на планетата и да направя кльонк от него. Втората беше да направя нещо подобно на него. На тази снимка са две сбъднати мечти.
Как се стигна до тук четете по-нататък...
Как се стигна до тук четете по-нататък...
Още при първите си кльонкове осъзнавах големия проблем с лака. От една страна без него няма достатъчно надеждна защита срещу водата. От друга страна лакът колкото и да е качествен и колкото и да се пази кльонка, трябва да се обновява през няколко години. Но това реално е малкия проблем, защото е решим. Големият проблем с лака е, че влошава работата на всеки кльонк, просто защото заглажда острите ръбчета на петата.
Не случайно първите ми опити в далечната 2006г. бяха с импрегнация на дървото с масла и восъци. Този метод работи прекрасно за ножове, мебели и т.н., но за съжаление при кльонковете не важи. Дървото продължава да диша и след няколко часа употреба вече е поело вода. Особено явно си личи в напречния разрез при петата. Пробвал съм различни рецепти от класически до всякакви съвременни продукти но винаги не става.
Вторият проблем при дървените кльонкове е твърдостта на материала и отново е свързан с поддържането на остри ръбчета при петата и тънък нож. Затова винаги съм предпочитал твърдите дървесини като чимшир, люляк, дрян и др. за направата на кльонкове. И естествено мечтата ми беше да намеря най-твърдото дърво на планетата и да направя кльонк от него. То се казва Гваяк или Lignum Vitae. За мой късмет се оказа, че Гваякът е и единственото дърво, което е 100% водоустойчиво. Оставаше само да го намеря. Оказа се обаче огромен проблем, тъй като дървото е едно от най-защитените растителни видове в света и на практика от десетилетия има пълна забрана за добива му.
По една щастлива случайност през 2010 г. попаднах на подходящия човек, който ме снабди с една огромна дъска, лежала поне от 40-50 г на сухо и беше в ужасно състояние. Но все пак успях да извадя от нея няколко кльонка, които най-вероятно в световен мащаб са единствените направени от такова дърво. Тези кльонкове ползвах 2 сезона. Удоволствието да работиш с тях бешее огромно. От една страна лекота за извличане на звук заради остриете ръбчета и от друга невероятния аромат, който издават смолите в дървото.
Междувременно през 2009г започнах първите опити да импрегнирам дървесина с различни смоли. Целта беше да получа твърда и здрава дървесина, устойчива на вода и слънце. Тогава нямаше голям избор на смоли освен епоксидна и полиестерна. На американския пазар в същото време се говореше стабилизация с акрилни смоли, до които обаче беше невъзможно да се стигне. По-късно започнах сам да комплектовам акрилни смоли и вече имах успешни опити да направя стабилни дървесини. Вече произвеждах заготовки за дръжки на ножове. През 2014 започнах да купувам директно от USA акрилна смола. Заготовките за ножовете отдавна не бяха проблем. Оставаше да се види как ще се държи кльонка при една такава обработка със смолата.
При кльонка имаме два много тънки критични учасъка от дървото, единият в надлъжен, другият в напречен разрез. На снимките виждате заготовки от различни дървесини, които да имитират кльонк. Смолата е оцветена, за да се види степента на проникване в различните разрези и дървесини.
След стабилизация трупчетата са разрязани през средата, отново за да се види качестовото на стабилизиране в дълбочина. Ръбчета са изтънени максимално, за да се види предела на твърдост и на счупване. Въпреки напречния разрез на дървесината в петите, усилието за счупване им е голямо и нестравнимо по-голямо от обикновената дървесина. Твърдостта е сравнима с тази на Гваяка. Следите от нараняване на две еднакви по гометрия ръбчета от Гваяк и стабилизирана дървесина при натискането им едно към друго са сходни.
След това заготовките са поставени в 48 часа във водата. Снимката е повече от красноречива. Никакво поемане на вода няма. В противен случай надводната част от дървото трябваше да е мокра.
До тук с физическите тестове всичко е повече от задоволително. Остава естетическата страна на нещата да се види. Това са експерименти с двойно оцветена стабилизирана дървесина, при която се наслагват 2 цвята последователно.
Остава да видим какво ще се получи с цял кльонк. Тук възнимкват проблеми свързани със специфичната форма на кльонка - в общия случай някаква извита форма с различно напречно сечение в петата. Това налага специален съд, в който ще се налива смолата. Другият проблем е свързан с оцветяването на дървото. Ето и първите резултати. Един чимшир в натурален цвят и къдрав клен в жълто-черно оцветяване.
И още един стабилизиран къдрав клен, оцветен в черно/червено.
И ето за сравнение кльонк от Гваяк и от стабилизирана дървесина. Като физически качества и като външен вид са много сходни.
А това е поглед отвътре на стабилизиран къдрав клен, оцветен в черно/червено. Вижда се, че смолата е запълнила 100% вътрешността на дръжката.
Не случайно първите ми опити в далечната 2006г. бяха с импрегнация на дървото с масла и восъци. Този метод работи прекрасно за ножове, мебели и т.н., но за съжаление при кльонковете не важи. Дървото продължава да диша и след няколко часа употреба вече е поело вода. Особено явно си личи в напречния разрез при петата. Пробвал съм различни рецепти от класически до всякакви съвременни продукти но винаги не става.
Вторият проблем при дървените кльонкове е твърдостта на материала и отново е свързан с поддържането на остри ръбчета при петата и тънък нож. Затова винаги съм предпочитал твърдите дървесини като чимшир, люляк, дрян и др. за направата на кльонкове. И естествено мечтата ми беше да намеря най-твърдото дърво на планетата и да направя кльонк от него. То се казва Гваяк или Lignum Vitae. За мой късмет се оказа, че Гваякът е и единственото дърво, което е 100% водоустойчиво. Оставаше само да го намеря. Оказа се обаче огромен проблем, тъй като дървото е едно от най-защитените растителни видове в света и на практика от десетилетия има пълна забрана за добива му.
По една щастлива случайност през 2010 г. попаднах на подходящия човек, който ме снабди с една огромна дъска, лежала поне от 40-50 г на сухо и беше в ужасно състояние. Но все пак успях да извадя от нея няколко кльонка, които най-вероятно в световен мащаб са единствените направени от такова дърво. Тези кльонкове ползвах 2 сезона. Удоволствието да работиш с тях бешее огромно. От една страна лекота за извличане на звук заради остриете ръбчета и от друга невероятния аромат, който издават смолите в дървото.
Междувременно през 2009г започнах първите опити да импрегнирам дървесина с различни смоли. Целта беше да получа твърда и здрава дървесина, устойчива на вода и слънце. Тогава нямаше голям избор на смоли освен епоксидна и полиестерна. На американския пазар в същото време се говореше стабилизация с акрилни смоли, до които обаче беше невъзможно да се стигне. По-късно започнах сам да комплектовам акрилни смоли и вече имах успешни опити да направя стабилни дървесини. Вече произвеждах заготовки за дръжки на ножове. През 2014 започнах да купувам директно от USA акрилна смола. Заготовките за ножовете отдавна не бяха проблем. Оставаше да се види как ще се държи кльонка при една такава обработка със смолата.
При кльонка имаме два много тънки критични учасъка от дървото, единият в надлъжен, другият в напречен разрез. На снимките виждате заготовки от различни дървесини, които да имитират кльонк. Смолата е оцветена, за да се види степента на проникване в различните разрези и дървесини. 
След стабилизация трупчетата са разрязани през средата, отново за да се види качестовото на стабилизиране в дълбочина. Ръбчета са изтънени максимално, за да се види предела на твърдост и на счупване. Въпреки напречния разрез на дървесината в петите, усилието за счупване им е голямо и нестравнимо по-голямо от обикновената дървесина. Твърдостта е сравнима с тази на Гваяка. Следите от нараняване на две еднакви по гометрия ръбчета от Гваяк и стабилизирана дървесина при натискането им едно към друго са сходни. 
След това заготовките са поставени в 48 часа във водата. Снимката е повече от красноречива. Никакво поемане на вода няма. В противен случай надводната част от дървото трябваше да е мокра. 
До тук с физическите тестове всичко е повече от задоволително. Остава естетическата страна на нещата да се види. Това са експерименти с двойно оцветена стабилизирана дървесина, при която се наслагват 2 цвята последователно. Остава да видим какво ще се получи с цял кльонк. Тук възнимкват проблеми свързани със специфичната форма на кльонка - в общия случай някаква извита форма с различно напречно сечение в петата. Това налага специален съд, в който ще се налива смолата. Другият проблем е свързан с оцветяването на дървото. Ето и първите резултати. Един чимшир в натурален цвят и къдрав клен в жълто-черно оцветяване.
И още един стабилизиран къдрав клен, оцветен в черно/червено.
И ето за сравнение кльонк от Гваяк и от стабилизирана дървесина. Като физически качества и като външен вид са много сходни.
А това е поглед отвътре на стабилизиран къдрав клен, оцветен в черно/червено. Вижда се, че смолата е запълнила 100% вътрешността на дръжката.
Trackbacks
Trackback specific URI for this entry
No Trackbacks
