се получаха тези два прекрасни кльонка
четете по-нататък...
Tuesday, March 11. 2014
Рязане на заготвки за кльонк или "Мисията почти невъзможна"
Сигурно се чудите от къде идват всичките тия причудливи шарки по мойте кльонкове. Със сигурност не от дъските, които се продават по магазините. Ако искате да раберете как от тази прогнила цепеница
се получаха тези два прекрасни кльонка
четете по-нататък...
се получаха тези два прекрасни кльонка
четете по-нататък...
Много често красотата е скрита зад привидно невъзможни за обработка клончета и цепеници, пълни с пукнатини, чворове и гнили участъци, криви и усукани до безобразие. Да направиш кльонк от готова дъска не е никаква философия и лесно се подлага на машинна обработка. Това е една от причините почти никога да не ползвам дъски като материал за кльонкове. Ето пред какви предизвикателства се изправям понякога, за да стигна до крайния продукт.
Това е пъвоначалната заготовка от къдрав планински клен. Мислите ли, че нищо няма да излезе от нея? :–) Заслужава си да опитаме заради хубавите къдрици, които се виждат.
Когато изрязвам заготовката за кльонка спазвам 2 основни правила: първо никакви дефекти в тънката част на ножа и в петата и второ никакво пресичане на жилите в зоната на ножа. Дръжката напротив - колкото по-шарена и по-заплетена дървесина има толкова по-красиво се получава.
Първото нещо, което трябва да направя е да отстраня съвсем меките и гнили участъци от дървото. За да не загубя качесвен материал, вадя на банцига тънки филийки докато ми хареса.
Така вече е добре и се вижда здравия участък.
Сега подготвям основата за петите. Тук е много важно да няма никакви дефекти в дървесината. Отново вадя много тънки филийки на банцига, докато всички пукнатини изчезнат.
Едновременно с това подготвям и наклона на петата да съвпада с шаблона на кльонка. Определянето на правилния ъгъл на кльонка между другото е първото нещо, което винаги правя, когато изрязвам заготовката. Както виждате разполагам петата далече от спукания участък.
В практиката ползвам много картонени шаблони на кльонкове. Когато ми хареса определен кльонк му създавам шаблон, за да мога в бъдеще да правя подобни на него. Пиша подобни, защото два еднакви кльонка никога не можеш да направиш. В крайна сметка говорим за ръчна изработка съобразена с особеностите на дървото. Въпреки, че имам десетки картонени модели, много често ги ползвам по-скоро като груб ориентир, а конкретната форма на кльонка доначертавам на ръка според условията. В случая кльонкът трябва да бъде 380мм дълъг, а шаблонът е по-къс.
Ползваме шаблона, за да определим местата на петата и на дръжката и после ги свързаме с регулируема линийка за френски криви. Чудесно приспособление е между другото.
Кльонкът е вече очертан.
Преди да режем обаче, остана само да определим къде ще мине задния край на петата. Поради ограниченото пространство и твърде ценната дървесина, линията на среза трябва да мине точно където имаме необходимия диаметър за петата. В случая разстоянието между двете вертикални линии е 40мм.
Време е за рязане.
Сега трябва да извадим страниците. В областта на дръжката имаме от дясно здраво лице а от ляво гнил участък. Изместваме дръжката надясно. За петата по аналогичен начин очертаваме зоната, където ще попадне.
Сега вече очертаваме челния профил на кльонка и изрязваме по него. Перфектна заготовка се получи, въпреки всичките дефекти. Точно за такова предизвикателство ви говорех в началото.
За втория кльонк по същия начин. Вече направо ползвам изрязаната заготовка, за да го очертая.
За съжаление при втория нямам толкова голям късмет като при първия. Ето я дръжката погледната острани, отзад и отпред.
Не е чак толкова зле след изрязване. Дупките по-късно ще бъдат запълнени, но това е тема на друг разказ.
Ето ги двете заготовки, готови за по-нататъшна обработка и готовите кльонкове, които се получиха от тях. Не е ли магия?
Повече снимки на готовите кльонкове можете да намерите тук и тук
Това е пъвоначалната заготовка от къдрав планински клен. Мислите ли, че нищо няма да излезе от нея? :–) Заслужава си да опитаме заради хубавите къдрици, които се виждат.Когато изрязвам заготовката за кльонка спазвам 2 основни правила: първо никакви дефекти в тънката част на ножа и в петата и второ никакво пресичане на жилите в зоната на ножа. Дръжката напротив - колкото по-шарена и по-заплетена дървесина има толкова по-красиво се получава.
Първото нещо, което трябва да направя е да отстраня съвсем меките и гнили участъци от дървото. За да не загубя качесвен материал, вадя на банцига тънки филийки докато ми хареса.
Така вече е добре и се вижда здравия участък.
Сега подготвям основата за петите. Тук е много важно да няма никакви дефекти в дървесината. Отново вадя много тънки филийки на банцига, докато всички пукнатини изчезнат.
Едновременно с това подготвям и наклона на петата да съвпада с шаблона на кльонка. Определянето на правилния ъгъл на кльонка между другото е първото нещо, което винаги правя, когато изрязвам заготовката. Както виждате разполагам петата далече от спукания участък.
В практиката ползвам много картонени шаблони на кльонкове. Когато ми хареса определен кльонк му създавам шаблон, за да мога в бъдеще да правя подобни на него. Пиша подобни, защото два еднакви кльонка никога не можеш да направиш. В крайна сметка говорим за ръчна изработка съобразена с особеностите на дървото. Въпреки, че имам десетки картонени модели, много често ги ползвам по-скоро като груб ориентир, а конкретната форма на кльонка доначертавам на ръка според условията. В случая кльонкът трябва да бъде 380мм дълъг, а шаблонът е по-къс.
Ползваме шаблона, за да определим местата на петата и на дръжката и после ги свързаме с регулируема линийка за френски криви. Чудесно приспособление е между другото. 
Кльонкът е вече очертан. 
Преди да режем обаче, остана само да определим къде ще мине задния край на петата. Поради ограниченото пространство и твърде ценната дървесина, линията на среза трябва да мине точно където имаме необходимия диаметър за петата. В случая разстоянието между двете вертикални линии е 40мм.
Време е за рязане.
Сега трябва да извадим страниците. В областта на дръжката имаме от дясно здраво лице а от ляво гнил участък. Изместваме дръжката надясно. За петата по аналогичен начин очертаваме зоната, където ще попадне.
Сега вече очертаваме челния профил на кльонка и изрязваме по него. Перфектна заготовка се получи, въпреки всичките дефекти. Точно за такова предизвикателство ви говорех в началото.
За втория кльонк по същия начин. Вече направо ползвам изрязаната заготовка, за да го очертая.
За съжаление при втория нямам толкова голям късмет като при първия. Ето я дръжката погледната острани, отзад и отпред. 
Не е чак толкова зле след изрязване. Дупките по-късно ще бъдат запълнени, но това е тема на друг разказ. 
Ето ги двете заготовки, готови за по-нататъшна обработка и готовите кльонкове, които се получиха от тях. Не е ли магия?Повече снимки на готовите кльонкове можете да намерите тук и тук
Trackbacks
Trackback specific URI for this entry
No Trackbacks
